Женска полова система

В зависимост от разположението си, женските полови органи се делят на външни и вътрешни, като границата между тях е девствената ципа.

1. Външни генитални органи са тези, които се виждат отвън. Те са: Венерин хълм, големи и малки срамни устни, клитор, уретра, химен, а също и Бартолиновите жлези.

Венерин хълм (от Венера – римската богиня на любовта)

Представлява закръглено изпъкване, образувано от натрупването на мастна тъкан. След пубертета кожата над хълма се окосмява характерно за женския пол – във форма на триъгълник. Значителна част от нормалните жени (около 25%) имат мъжки тип окосмяване –  в посока на пъпа, както и встрани към бедрата (има форма на ромб), което не е болестно състояние, а се дължи на фамилна особеност. Цветът на космите в тази област съответства на цвета на веждите.

Големи срамни устни (лабии)

Те представляват две кръгли гънки от мастна тъкан, покрита с кожа. У нераждали жени големите устни прилепват плътно една до друга, а при многораждали не се допират.

Малки срамни устни

Представляват тънки, плоски, червеникави гънки, които се виждат, след като се разтворят големите лабии. При различните жени малките лабии имат твърде различна големина и форма, което се дължи на расови, фамилни и други фактори. Малките срамни устни са по-ниски от големите. Те са извънредно чувствителни и са снабдени с различни нервни окончания. Функцията на малките лабии е да увеличи дълбочината на влагалището по време на полов акт и след него вероятно да спомогне за задържане на спермата във влагалището.

Бартолинови жлези

Представляват чифт малки жлези с размер на грахово зърно. Разположени са по една от двете страни на входа на влагалището. По време на сексуална възбуда тези жлези отделят секрет. Каналите на жлезите нерядко се инфектират с бактерии, които причиняват абсцес на жлезата (бартолинит).

Уретра

Уретрата на жената е дълга 3,5 - 5 см и функцията й е да извежда урината от пикочния мехур. Нейният външен отвор  се намира на около 1,5 см под клитора. Ако пикочният мехур е пълен, възниква желание за уриниране, съпроводено едновременно с отпускане на мускулите на уретрата. При жените поради късата уретра задържането на урина е трудно за по-продължително време, за разлика от мъжете.

Клитор (от гръцката дума kleitorizo = гъделичкам)

Клиторът е хомолог на пениса на мъжа. Клиторът е най-ерогенният орган при жената. Дължината на клитора е 1,5 - 2 см.. По време на полов акт той увеличава големината си и играе съществена роля в достигането на максимална сексуална възбуда при жената - т.нар. клиторен оргазъм. Разкъсването на клитора при раждане предизвиква силно кръвотечение.

Химен (на гр. hymen= ципа). Хименей (Hymenaios) е гръцки бог на бракосъчетанието.

Хименът представлява тънка отворена ципа, която огражда входа на влагалището. Състои се от съединителна тъкан с малко кръвоносни съдове. Големината на хименалния отвор варира значително при отделните жени, дори при девствените – при едни е колкото връх на топлийка, а при други могат да се вкарат един или два пръста. Поради това при първия полов акт тази ципа може да не се разкъса и да липсва кръвотечение, което трябва да се знае и има предвид в случаите, когато има съмнение за непорочността на момичето. Разбира се, това може лесно да се установи от опитен лекар.

Степента на това разкъсване е твърде различна и зависи от еластичността на хименалните тъкани и от степента на разтягане. Обикновено при първия полов акт, вследствие разкъсването, се получава слабо кръвотечение. В редки случаи това кръвотечение може да е обилно и да изисква хирургично зашиване. По време на първото раждане остатъците от химена се разкъсват окончателно.

2. Вътрешни генитални органи са всички, които не се виждат отвън: влагалище, матка, маточнитръби и яйчници.

Влагалище

Представлява лесно разтягаща се лигавично-мускулна тръба с дебелина 3 мм и дължина 10 см. Влагалището започва от шийката на матката и се отваря в срамната цепка. При неводили полов живот отворът на влагалището е покрито от девствена ципа, която представлява ципа с отвор около 1,5 мм. По време на първия полов акт девствената ципа се разкъсва. Влагалището служи за осъществяване на полов акт, а освен това е и своебразен резервоар за спермата. През влагалището се осъществява раждането на плода от матката. Дразнението на нервните рецептори, разположени в горната стена на долната трета на влагалището при полов акт, предизвиква половата възбуда (оргазъм). Това е т.нар. точка G, описана през 1950 г. от Ернст Графенберг, която е в основата на вагиналния оргазъм при жената.

Горната част на влагалището се разширява и образува две разширения, наречени сводове: преден и заден свод. Значението на задния форникс е там да се отлага семенната течност по време на половия акт. Макар влагалището да се описва като тръба, всъщност то представлява цепнатина, при която предната и задната стена се допират, и при напречен разрез има форма на буква Н. Влагалищните стени могат да се разтягат извънредно много. Дължината на влагалището варира при отделните жени. Предната стена е по-къса - 6 – 8 см, а задната е 7 – 10 см. Влагалищната лигавица не съдържа жлези, поради което е неправилно влагалищното съдържимо да се нарича секрет. Обикновено то е прозрачно, белезникаво до бяло, в леко кисел мирис, около 2-4 мл. Обикновено промяната в цвета, миризмата или количеството е признак на болестен процес. Смята се, че овлажняването на влагалището при полов акт възниква и се поддържа от преминаването на тъканна течност от набъбналите съдове, които заобикалят влагалището.

Маточна шийка

Шийката е най-ниската част на матката. Тя има цилиндрична форма. Шийката притежава канал, който надолу завършва с външен отвор, през който при полов акт преминават сперматозоидите. Каналът е дълъг 3 см и има 7 мм диаметър в най-широката си част и се различава в зависимост от това дали жената е раждала.

Нормално в този канал има оскъдно количество слуз, която се променя по време на менструалния цикъл – става по-благоприятна за сперматозоидите по време на „опасните” за забременяване дни.

По време на раждане този канал се разширява бавно до 10 см и през него преминава бебето. За разлика от това разширение, което е нормално, при аборт цервикалният канал се разширява с метални, пластмасови или растителни разширители (т.нар. ламинарии), за да се опразни маточната кухина от нежелания плод. При по-груба манипулация или при опит за криминален аборт може да се получат сериозни разкъсвания и кръвотечение, което да доведе до усложнения при протичането на бъдещи бременности.

Матка

Матката има форма на круша с голямата (широката) част нагоре, сплесната в предно-задна посока. Горната и по-голяма част на матката се нарича тяло, а долната, която е цилиндрична – шийка. Страничните части в най-горната част на матката, откъдето започват маточните тръби, се наричат рогове – ляв и десен рог. Големината и формата на матката варират твърде много сред различните жени. Преди пубертета дължината й е 2,5 - 3,5 см. У възрастните нераждали жени матката е дълга 6 - 8 см, а у раждалите е по-дълга 9 - 10 см. Отношението на дължината на частите на матката се различава в зависимост от възрастта и броя раждания.

Матката е изградена от три слоя – външен (периметриум), среден – мускулен (миометриум) и вътрешен (маточна лигавица, ендометриум).

Външният слой е изключително тънък и играе само покриваща роля.

Мускулатурата на матката е изградена от две вървящи в обратна посока системи от мускулни влакна и образува мрежа. Те позволяват на матката да се съкращава силно по време на раждане и така да изгонва плода и плацентата.

Вътрешният слой - ендометриум, е лигавицата на матката, в който настъпват циклични промени по време на менструалния цикъл - разрастване, секреция, олющване и възстановяване. Менструалното течение всъщност представлява олющена маточна лигавица, примесена с кръв като израз на една възможна, но неосъществена бременност, в количество 80 - 120 мл.

Матката е частично подвижен орган. Положението на матката е променливо и е в зависимост от степента на изпълненост на пикочния мехур (разположен пред матката) и ректума (разположен зад нея).

Маточни тръби

Маточните тръби са две и започват от маточните рогове, като се насочват настрани.

Те осъществяват канална връзка между маточната кухина и яйчниците. Така осъществяват главната си функция да пренасят сперматозоидите до яйцеклетките. В тях се осъществява и оплождането, след което през тях оплодената яйцеклетка се пренася до матката, което дава и другото им наименование – яйцепроводи. Дължината им е 8 - 14 см. Тръбите имат голяма подвижност в зоната на яйчниците и така се улеснява захващането на отделената от яйчника зряла яйцеклетка.

За разлика от мъжете, при жените маточните тръби осъществяват директна, отворена връзка между коремната кухина, матката и влагалището, съответно външната среда. Това позволява, при неспазване на основни правила за лична интимна хигиена, или при някои инфекции, микроорганизми и гной сравнително лесно да достигнат маточните тръби и коремната кухина. Това може да причини сериозни  заболявания – възпаление на тръбите (аднексит) или дори възпаление на коремните органи (перитонит). В един по-късен етап това води до запушване на тръбите и настъпва безплодие.

Дясната маточна тръба и апендиксът често се намират в близко съседство, което затруднява диагнозата между остър апендицит и остро възпаление на маточната тръба. Трябва винаги да се мисли и за двете заболявания при болки ниско вдясно.

Яйчници

Яйчниците са чифтен орган, чиято функция е всеки месец да образуват яйцеклетки за оплождане. Те произвеждат и секретират полови хормони - естрогени и прогестерон, оказващи въздействие върху целия организъм по време на менструалния цикъл, върху развитието на организмо, зачеването и износването на бременността. Яйчниците имат форма на бадем и нормалната им големина (2 - 4см) варира много. Понятието “нормална” големина на яйчника е относително. През репродуктивната възраст на жената за нормално голям се смята яйчник с дължина до 5 см. Всеки яйчник може да направи физиологична “киста” с размер 6 - 7 см в диаметър. Положението на яйчниците е извънредно променливо. Рядко по едно и също време двата яйчника са “на местата си”.

Яйчниците се състоят от два слоя: кора и сърцевина. Кората  е външният слой, който варира на дебелина в зависимост от възрастта на жената. В него се образуват яйцеклетките и Граафовите фоликули. Централната част на яйчниците – сърцевина – се състои от съединителна тъкан, която изобилства от кръвоносни съдове – артерии и вени.

Обикновено през един цикъл се отделя една годна за оплождане зряла яйцеклетка. Отделянето на повече яйцеклетки е рядкост и лежи в основата на една от теориите за близначните бременности. Пукването на зрелия фоликул и отделянето на яйцеклетката е придружено често от болка ниско долу в корема около дните на овулацията (12-16-и ден при 28-дневен цикъл), която отзвучава след около 2 до 4 часа. По-продължителна и силна болка е сигнал да се обърнете към гинеколога си. Обикновено овулацията се редува в яйчниците - ако през единия месец овулира яйцеклетка от десния, следващия ще бъде от левия яйчник и обратно.

3. Други органи, разположени в таза при жената

Пикочен мехур

Кух орган, който служи за събиране и съхранение на урината, постъпваща по двата уретера от бъбреците. При жените пикочният мехур е разположен по-ниско, отколкото при мъжете. Ако в пикочния мехур се създаде налягане на течността повече от 15 см воден стълб, възниква дразнение на крайните разклонения на невроните, изпращат се импулси от гръбначния мозък към мускула на мехура, предизвиквайки неговото съкращение - волево уриниране.

Право черво (ректум)

Правото черво е крайната част на храносмилателната система. То в действителност не е право, а извито, като извивката му съответства на извивката на костите на малкия таз. Там правото черво има втора извивка във вид на разширение (ампула), в която в процеса на преработка на храната се натрупват фекални маси. Ампулата на правото черво работи като резервоар и в зависимост от нивото на натрупаните фекални маси при едновременно съкращение на мускулите на корема и диафрагмата се създава повишение на коремното налягане,  което предизвиква изпразването му - волева дефекация.