РАЖДАНЕ
Това е процесът на преминаване на продукта на оплождането (плод, плацента, околоплодни ципи) през родилните пътища – матка, маточна шийка, влагалище, външни гениталии. Нормалното раждане eutocia (euна гр. – добре; tocos– раждане) или Partusnormalisсе определя от гледна точка на механизма като прогресивно разширение на шийката, спускане на плода и изгонването му в резултат на редовни маточни контракции и когато липсват увреждания на детето и майката. Понятието нормално раждане включва и други критерии.
От гледна точка на времето раждането е нормално, когато се осъществи между 38 и 42 г.с. От гледна точка на продължителност е нормално, когато се извършва в определени граници от време. Те не са много точно установени и според различни автори варират. Нормалното раждане не трябва да продължи повече от 18 часа и по-малко от 3 часа. При първескини раждането е по-продължително, при раждали жени - по-кратко. При нормалното раждане движещите сили на родилния процес са маточните контракции и напъните на раждащата жена.
Фази на раждането
Раждането се разделя на три фази:
Първа фаза - обхваща времето на подготовка на матката за раждане. През първата фаза се извършват подготвителни процеси за раждането, които включват:
-узряване на шийката
-учестяване на безболезнените маточни контракции
-повишаване на възбудимостта (чувствителността) на матката.
Втора фаза на раждането - това е времето на силните маточни контракции, на активното раждане. Тя започва с началото на раждането, т.е. с регулярни, силни, болезнени маточни контракции, които разширяват шийката и причиняват спускането на плода. Втората фаза завършва с раждане на концептуса и също се подразделя на три периода:
- Първи период или период на разширението - започва с установяване на редовни маточни контракции на 10 минути и по-често. Те са с достатъчна сила и продължителност, за да осъществят цервикални промени: скъсяване на шийката и разширение на цервикалния канал. Първият период на раждането завършва, когато се получи т.нар. “пълно разширение” на цервикалния канал, което се равнява на около 10 см в диаметър, необходимо, за да може да преминат главата и тялото на плода;
- Втори период или период на изгонването - започва с пълното разширение на маточната шийка и завършва с раждането на плода;
- Трети период или плацентарен период - започва от раждането на плода и завършва с раждането на плацентата и околоплодните ципи.
Някои автори говорят за четвърти период на раждането. Той обхваща времето от един или няколко часа след раждането на плацентата, през което се осъществяват трайна контракция на матката и спира кръвотечението от плацентарното място. Този период не е общоприет.
Трета фаза на раждането - започва след раждането на концептуса (плода, плацентата и околоплодните ципи), и продължава до пълната инволуция на матката т.е. до състоянието преди забременяването.
Предвестници на раждането
Това са признаци и прояви, които предхождат началото на раждането. За такива се смятат:
- На бременната й „олеква” под ребрената дъга. Това настъпва 2 -3 седмици преди раждането да започне;
- Фиксиране главата на плода при първескини 2 – 3 седмици преди края на бременността;
- Повишение на влагалищната “секреция”;
- Намаляване на теглото на бременната, вследствие загубата на телесни течности;
- Отпадане на слузестата запушалка на цервикалния канал;
- Шийката се размеква и скъсява;
- Постоянни болки в кръста;
- Болки като признак на лъжливо раждане се явяват с различна честота;
Начало на раждането
Началото на нормалното раждане се проявява със следните признаци:
- Субективни оплаквания от болки (контракции) ниско в корема и кръста. Обикновено те започват в кръста и се разпространяват към предната коремна стена и към горната част на бедрото. Болките в началото са по–редки, през 20 - 30 мин., но постепенно зачестяват. Смятат се за признак на започнало раждане, когато станат силни, през 10 мин. и по-често, с продължителност над 30 сек. Тези болки всъщност са засилени подготвителни контракции, достигнали крайната си фаза. Само въз основа на болките не бива да се поставя диагноза на започнало раждане.
- Структурни промени на шийката – скъсяване, изглаждане и разширение. Това са обективни промени, които се установяват при вагинално туширане.
- Слабо кръвотечение - “бележене” на родилката. Това е кръвотечение от лигавицата на шийката, която се разкъсва на различни места при разширението и скъсяването и разкъсаните (неголеми) съдове кървят. Цервикалната запушалка изпада като гъста слузеста материя, която често се бърка от бременната с изтичане на околоплодните води.
- Пукване на околоплодния мехур. Спонтанното пукване се установява при около 30% от бременните, които постъпват за раждане.
Само пукване на околоплодния мехур не е основание за диагноза “започнало раждане”. Пукването на мехура може да настъпи далече преди термина и жената да остане няколко седмици спокойна, преди да започне раждането. Нито един от тези признаци самостоятелно не е основание да се постави диагноза за започнало раждане. Често се налага да се прави диференциална диагноза между започнало раждане и лъжливо раждане.
Обезболяване по време на раждане
Болката по време на раждане
От медицинска гледна точка раждането е процес, който преминава през 3 етапа:
Първи етап - започва от началото на редовните контракции и завършва с пълното разширение на маточната шийка.
Втори етап - от пълното разширение на маточната шийката до раждането на детето.
Трети етап - раждане на плацентата.
Болката през първия етап е резултат на маточните контракции и разширяването на маточната шийка. В края на първия и ранната фаза на втория етап болката се дължи на перинеалното разтягане (разтягане на родилния канал). Интензитетът и е различен при различните пациентки и се влияе от множество фактори като големина на бебето, позицията му, размерите на матката, силата на контракциите, предишни раждания и очакванията, свързани с процеса на раждане.
Решението за обезболяване на раждането взема водещият раждането, базирайки се на медицински аргументи, след предварително запознаване на раждащата жена с вида на аналгезията и нейното съгласие тя да бъде приложена. Изключение правят усложнените или спешните състояния, когато решението се взема от анестезиолога.
Методи на обезболяване на нормалното раждане:
- обща анестезия – използват се медикаменти (венозно или мускулно), които намаляват болката, но не я премахват напълно. Най-ефективни по отношение на болката са опиатите. Основен недостатък при използването на тези медикаменти е, че правят пациентката сънлива и имат значим брой нежелани реакции (гадене, повръщане, подтискат дишането, сърбеж, задръжка на уринирането, запек). Медикаментите, прилагани по този начин, преминават плацентата и оказват влияние на състоянието на бебето веднага след раждането.
- регионални техники – към тях спадат епидурална, спинална и комбинираната спинално-епидурална аналгезия. Основната характеристика е, че обезболяват специфичен регион от тялото. Главно тяхно предимство е, че количеството медикамент, което достига до плода, е незначително. Целта им е да се постигне липса на болка при запазено движение на краката и способност за напъни.
- кое е по-добро? – в съвременната медицина предпочитанията са в посока на регионалните техники, защото те позволяват пациентката да е будна и възприемчива за случващото се на фона на добро обезболяване. Освен това до бебето достигат много по-малко медикаменти и в много по-ниски дози.
Характеристики на епидуралното обезболяване (в настоящия момент се приема за „златен” стандарт за обезболяване на нормално раждане):
- какво представлява – болката от маточните контракции се предава до главния мозък чрез нервни влакна, разположени в гръбначния мозък. При епидуралната аналгезия с помощта на медикаменти се блокира предаването на тези импулси, с което се загубва и чувството за болка. Гръбначният мозък е заобиколен от обвивка, а тя - от прешлени. Пространството между обвивката на гръбначния мозък и прешлените е епидуралното пространство. Нервите, отговарящи за чувствителността на матката по време на раждане, преминават през него. Между прешлените има достатъчно място, за да може да се достигне до епидуралното пространство. За да може да се контролира болката през целия процес на раждането в епидуралното пространство, се поставя катетър, през който периодично се инжектират медикаменти.
- каква поза трябва да заема жената – в зависимост от опита и предпочитанията на анестезиолога, който ще извърши поставянето на епидуралния катетър, това може да стане в седнало или в легнало положение. И в двата случая е важно пациентката да слуша внимателно лекаря и да изпълнява неговите указания. Основната цел е пациентката да се сгъне така, че да изпъкне долната част на гърба. Има множество описания на тази позиция – като буквата „С”, като „скарида”, като „уплашена котка” и т.н. Правилната позиция е важна, защото значително улеснява достъпа до епидуралното пространство и поставянето на катетъра.
- техника – след като ви бъде обяснено и заемете правилната позиция, анестезиологът ще почисти полето, където ще бъде поставен катетърът и ще уточни с пипане анатомичните маркери. С помощта на тънка игла ще постави обезболяващо за кожата и подкожните структури, за да няма болка при поставянето на катетъра. Следва локализиране на епидуралното пространство и поставяне на тънък катетър в него. При малка част от жените може да има преходно усещане за изтръпване на краката при поставянето на катетъра, което се дължи на докосването на катетъра до нервите при неговото движение в епидуралното пространство. То преминава много бързо. След въвеждането на катетъра, иглата се изважда и с помощта на левкопласт той се фиксира за кожата на гърба. Поставя се начална доза медикамент, при което някои жени имат усещане за студено в областта на поставения катетър. Постепенно болката от контракциите отслабва, като при повечето родилки остава усещане за неболезнено стягане по време на контракциите, а при някои пациентки са стига до пълното й изчезване. Процедурата по поставяне на катетъра трае около 15-20 минути, а до настъпване на ефекта от приложените медикаменти са необходими още около 20 минути. Възможностите за инжектиране на медикаментите са: периодично, през известен период от време, в зависимост от изпитваната болка, или непрекъснато въвеждане с помощта на инфузионна помпа.
- влияние върху кръвното налягане – анестезиологът и акушерките ще наблюдават кръвното Ви налягане през целия период на раждането. Понякога то може да се понижи след поставянето на медикаментите през катетъра. Анестезиологът ще коригира настъпилите промени с помощта на интравенозно вливане на течности и медикаменти. Тези промени не се отразяват на състоянието на плода, когато своевременно се регистрират и се вземат необходимите мерки. Ако почувствате промяна в състоянието си като световъртеж, причерняване пред очите, гадене и т.н. е добре да информирате за това наблюдаващия Ви лекар.
- оценка на обезболяването – целта на епидуралната аналгезия е да получите качествено обезболяване при запазена способност да движите краката си и да напъвате ефективно по време на раждането. Независимо че може да се чувствате способна да ходите след началото на обезболяването, в някои болници ще бъдете помолена да преустановите движението след поставяне на катетъра. При някои пациентки в зависимост от дозата, необходима за постигане на качествено обезболяване, може да се усеща слабост в краката или невъзможност за движението им, което е преходно и преминава след раждането. Анестезиологът и водещият раждането акушер-гинеколог ще преценяват количеството медикамент, което да поставят в зависимост от изпитваната от Вас болка и от етапа, в който се намира раждането.
- предимства на метода:
- позволява Ви да почивате, ако процесът на раждане се удължи
- облекчавайки болката, позволява на жената да запази позитивни емоции от процеса на раждане
- позволява Ви да вземете активно участие в раждането
- ако се стигне до цезарово сечение, може да осигури адекватно обезболяване на фона на запазено съзнание.
- недостатъци на метода:
- може да доведе до понижение на кръвното налягане
- може да предизвика главоболие в следоперативния период
- няколко часа след раждането няма да чувствате долната половина на тялото си
- може да промени възможността да напъвате
- може да предизвика треперене, шум в ушите, гадене и т.н.
Всички нежелани последствия на епидуралната аналгезия са разгледани подробно по-долу.
- допълнителна информация
- Комбинирана спинална-епидурална – методика, комбинираща предимствата на двете техники. През една игла първо се инжектира медикамент в спиналното пространство и след това се поставя катетър в епидуралното. Предимствата в сравнение с епидуралната аналгезия са: по-бързо начало на обезболяващия ефект; силно подтискане на болката; минимален ефект върху способността за движение на краката; минимално количество медикамент достига до останалите части на тялото, включително и бебето; високо ниво на удовлетвореност на бъдещите майки.
- Пациент-контролирана епидурална аналгезия – позволява на раждащата жена сама да контролира качеството на обезболяването в зависимост от изпитваната от нея болка или дискомфорт. Това става чрез натискане на бутон, с което се инжектира определено количество медикамент през катетъра. Анестезиологът определя количеството медикамент, което да постави в началото, както и количеството медикамент, което пациентката може да добави при натискането на бутона, за да се избегне предозиране и настъпване на нежелани ефекти. Методът набира популярност в последните години защото се осигурява адекватно обезболяване на фона на по-слабото участие на медицинския персонал, високото ниво на удовлетвореност на жените, родили с приложението на тази методика и възможност родилката сама да контролира качеството на обезболяването според изпитваните от нея усещания в хода на раждането.
Въпроси:
Кога мога да получа обезболяване?
Решението за епидурално обезболяване са взема от майката съвместно с водещия раждането и нейния анестезиолог. Като правило обезболяването започва при настъпило активно раждане, с регулярни болезнени маточни контракции. Нашата препоръка е, ако имате желание за обезболяване на раждането, да се срещнете предварително с анестезиолог. Той ще Ви обясни подробно какво да очаквате, ще Ви прегледа и ще вземе Вашето информирано съгласие за извършване на обезболяване. Това, че ще дадете съгласие, не Ви задължава да раждате с епидурална аналгезия. В хода на раждането може да предпочетете естествено раждане, или друг метод за обезболяване.
Повечето акушер-гинеколози смятат, че обезболяването с епидурален катетър трябва да започне при настъпило разширение на маточната шийка – 4-5 см, защото вярват, че приложено в по-ранните етапи, може да наруши процеса на раждане и да доведе до оперативно родоразрешение. Данните в литературата по този въпрос са противоречиви, но е важно да знаете, че анестезиологът ще постави катетъра тогава, когато акушер-гинекологът прецени, че обезболяването може да започне.
Почти никога не е късно да се приложи епидурално обезболяване, освен ако главата на бебето не се е показала. Ние Ви препоръчваме да се информирате подробно за възможностите за обезболяване на раждането, посещавайки училища за бъдещи майки, защото в хода на раждането болката може да стане много силна и да промените първоначалното си мнение за това как точно искате да раждате. Различните хора имат различно усещане за болка и, ако сте информирана, може да вземете най-правилните решения за Вас и за Вашето бебе в процеса на раждане.
Как обезболяването повлиява на бебето?
Обикновено за постигане на ефективно епидурално обезболяване се използват два вида медикаменти – местни анестетици и наркотични аналгетици (опиати). Местните анестетици, приложени в епидуралното пространство, могат да достигнат до плода чрез майчиното кръвообращение, но количеството е толкова малко, че не оказва влияние върху състоянието на новороденото. Същото важи и за наркотичните аналгетици, приложени в епидуралното пространство. При 30% от родилките 15-20 минути след инжектирането на медикаментите през катетъра може да се наблюдава забавяне в сърдечната дейност на плода, но то трае не повече от 5 минути и не е повод за притеснение. По-сериозно влияние върху бебето може да окаже значимо понижение на кръвното налягане на майката, което, в условията на адекватно наблюдение на раждащата, ще бъде своевременно регистрирано и преодоляно с помощта на вливания и медикаменти. В някои случаи епидуралната аналгезия може да доведе до подобряване състоянието на плода, например при пациентки с прееклампсия.
Как обезболяването повлиява процеса на раждане?
За отбелязване са няколко факта: процесът на раждане е по-дълъг при пациентките, обезболени с епидурален катетър, сравнени с тези, обезболявани с венозни аналгетици (средно с около час и половина); епидуралната аналгезия не повишава риска от цезарово сечение; връзката с инструментално родоразрешение (като форцепс) е сложна и най-вероятно зависи предимно от стила на работа на водещия раждането акушер-гинеколог; нивото на удовлетвореност и състоянието на плода са по-добри след епидурално обезболяване в сравнение с обезболяване чрез венозни анестетици.
Мога ли да ям и пия по време на раждането?
По време на раждането, ако всичко се развива нормално и без усложнения, е разрешено приемането на т. нар. „чисти напитки”. Това са вода, сокове без парченца плодове в тях, чай и кафе без мляко и сметана, газирани безалкохолни напитки. Видът на приеманите течности е по-важен от количеството, но и не трябва да се приемат големи обеми. Анестезиологът и акушер-гинекологът обаче са в правото си във всеки един момент да прекратят приема в зависимост от хода на раждането и индивидуалните особености при всяка родилка. По отношение на твърдите храни има общоприето правило: приемът се спира по време на раждането.
Повлиява ли обезболяването способността ми да кърмя?
Количеството медикаменти, достигащи до кърмата, са незначителни и не оказват влияние. Факторите, които могат да повлияят процеса, са най-различни, затова трябва да се консултирате с Вашия акушер-гинеколог, ако имате някакви затруднения.
Води ли обезболяването до повишение на температурата?
При първораждащи жени, предпочели епидурално обезболяване, се наблюдава по-често повишение на телесната температура в хода на раждането, отколкото в отсъствие на епидурален катетър. Точният механизъм за това не е изяснен, но родилката не трябва да се притеснява по този въпрос.
Странични ефекти и усложнения
Анестезиолозите предварително ще вземат мерки за предотвратяване на настъпването им. Тъй като все пак те се срещат при някои пациентки, е необходимо предварително да сте ги обсъдили с Вашия анестезиолог:
- треперене – често се среща по време на раждане, дори и при необезболени жени. Преодолява се чрез затопляне на родилката.
- понижаване на кръвното налягане – преодолява се с увеличение на количеството на вливаните течности и подходящи медикаменти.
- сърбеж – дължи се на опиоида, който се инжектира в епидуралното пространство. Ако стане неприятно, трябва да се приложат медикаменти за овладяването му.
- усложнения, свързани с местните анестетици – макар и редки, могат да бъдат опасни за Вас. Предупредете Вашия анестезиолог, ако смятате или имате доказана непоносимост към тях.
- затруднения в дишането – преодоляват се с поставяне на маска и подаване на кислород.
- попадане на медикамента във венозен съд – за да се избегне в началото, анестезиологът ще инжектира т. нар. тест-доза. Това е малко количество от предвиденото за осъществяване на ефективно обезболяване лекарство. Ако непосредствено след това почувствате световъртеж, шум в ушите, метален вкус в устата или сърцебиене, трябва незабавно да предупредите Вашия анестезиолог.
- липса на ефект/наличие на болка – промяна в позицията на тялото или издърпване на катетъра могат да го преодолеят. В някои случаи може да се наложи поставяне на катетъра на друго ниво.
- парестезии – преходно усещане за „удар от ток”. Наблюдава се понякога по време на инжектиране на медикаментите.
- болки в гърба – може да имате локализирана болка в мястото на убождането, траеща около един ден. От друга страна, може да имате болка в гърба, дължаща се на други фактори, а не на епидуралната аналгезия. Доказано е, че самата бременност повишава риска от възникване на подобно оплакване в резултат на разпъване на връзките, свързващи матката с околните структури.
- главоболие – макар и необичайно за епидуралното обезболяване, това усложнение се появява при около 1% от пациентките. Обикновено започва 24 часа след раждането и има специфична характеристика – засилва се в изправено положение и се облекчава в легнало. В повечето случаи за преодоляването му са достатъчни покой, увеличен прием на течности и болкоуспокояващи. В много редки случаи може да се наложи извършването на специфични медицински интервенции за лечението му.
- тежки усложнения като увреждане на нерви, кръвоизлив в епидуралното или спиналното пространство, инфекции, трайна парализа, са изключително редки.
Самото използване на игла за осъществяване на обезболяването води до схващането, че всеки последващ неврологичен проблем е в резултат на него. Повечето оплаквания обаче са резултат на травмата, причинена от преминаването на бебето през родовия канал. Затова при възникнала слабост в краката или друг неврологичен симптом се консултирайте с Вашия анестезиолог, за да сте уверена в правилната диагностика и лечението.
Често задавани въпроси:
Трябва ли да стоя в леглото след епидурална анестезия?
Зависи от приетите правила в избраната от Вас болница.
Ще мога ли да напъвам ефективно на фона на обезболяване?
Да. Целта на епидуралната аналгезия е да направи усещането за напън по-приятно за Вас.
Какво ще чувствам, след като започне ефекта на обезболяването?
Може да чувствате стягане по време на контракция или допир при прегледите по време на раждането. Също така може да усещате тежест или слабост в краката, докато трае обезболяването. Най-важното е значимото понижение в усещането за силата на болката до пълното й изчезване.
Кога ще премине ефектът на упойката?
След завършване на раждането катетърът ще бъде изваден и нормалната чувствителност се възстановява за няколко часа.
Мога ли да поискам обезболяване в хода на раждане?
Никога не е късно да поискате обезболяване, освен ако главата на бебето не се е показала.
Ще имам ли проблем с уринирането след упойката?
Обезболяването може да подтисне временно усещането за пълен мехур и това да наложи поставянето на катетър, който се изважда веднага след възстановяване на усета.
Обезболяване при Цезарово сечение
Оперативното родоразрешение се налага при едно от пет раждания. Може да бъде предварително планирано или по спешност в случай на риск за майката или плода в хода на нормално раждане. Задължително се извършва на фона на пълна или местна анестезия. Изборът зависи от клиничната ситуация и от Вашето желание. Анестезиолозите предпочитат регионалните техники поради значително по-малкия риск от настъпване на аспирационен синдром – попадане на стомашно съдържимо в белия дроб, който се наблюдава много по-често при обща анестезия. За Ваша безопасност е необходимо да не сте се хранили поне 6 часа преди извършване на операцията. Ако интервалът от последното хранене е по-малък, ще бъдат взети мерки за понижаване на риска от аспирация. Независимо от избраната техника, анестезиологът ще се грижи за максималния Ви комфорт и безопасност по време на операцията.
Методи на анестезия:
- Регионални техники – тук попадат спиналната, епидуралната и комбинираната спинално-епидурална анестезия. Разликата е в мястото, където се инжектират медикаментите – спиналното или епидуралното пространство. Ефектът и в двата случая е еднакъв – блокиране предаването на нервните импулси от периферните нерви към главния мозък и загуба на чувството за болка. При спиналната анестезия ефектът настъпва по-бързо. Тя е методът на избор при родилки, планирани за секцио и с незапочнало раждане. Епидуралната анестезия пък се предпочита за обезболяване на нормално раждане и в случаи, когато се наложи то да завърши оперативно. Комбинираната техника съчетава предимствата на двете методики, като началното обезболяване се реализира чрез спиналната анестезия, а при нужда се добавя ефектът на медикаменти, приложени през епидуралния катетър.
Спиналната анестезия се извършва по същия начин като епидуралната, само че иглата попада директно в спиналното пространство (пробива се обвивката на гръбначния мозък и се прониква в спиналня канал). При повечето жени почти моментално се усеща затопляне на краката и мравучкане, а постепенно те стават безчувствени и натежават. Тъй като обезчувствяването достига до гръдната област, може да почувствате лек задух. Това е, защото мозъкът Ви не получава данни за движението на гръдния кош. Не бива да се притеснявате, защото анестезиологът Ви ще следи през цялото време жизнените показатели и своевременно ще коригира настъпилите промени. Нормално е да загубите чувствителност от краката до долните части на гръдния кош, за да се чувствате максимално комфортно по време на операцията. Същият ефект трябва да се получи и при прилагане на медикаментите през епидурален катетър. Важно е да знаете, че може да чувствате допир или дърпане, когато опериращият отделя мускулите от околните тъкани, както и натиск в момента на изваждането на плода.
- Обща анестезия – използва се в случаите, когато има противопоказания за регионалните техники, няма достатъчно време за прилагането им или има отказ от страна на пациентката. Въпреки че прилаганите анестетици водят до заспиване на майката, те не са опасни за бебето. Медикаментите се въвеждат през венозен съд, като ефектът настъпва почти мигновено. По време на операцията анестезиологът ще следи жизнените Ви показатели и своевременно ще реагира при настъпили отклонения. След заспиването ще Ви бъде поставена тръба в трахеята, която ще свърже белите дробове с апарат, който ще „диша“ вместо Вас. Това ще осигури необходимия кислород на Вас и Вашето бебе и ще Ви предпази от настъпване на аспирация. Сънят ще се подържа с помощта на газ, смесен с приемания кислород. Допълнително поставени венозни медикаменти ще осигурят обезболяването и необходимото отпускане на мускулите за нуждите на операцията. След края на операцията и преминаване на ефекта от използваните медикаменти, тръбата ще бъде отстранена, спонтанното Ви дишане - възстановено и Вие ще бъдете събудена.
- Следоперативно обезболяване
o Ще има ли болка след операцията? - Да. Понеже тя ще ограничи възможността Ви за движение и за обгрижване на новороденото, трябва да бъдете адекватно обезболена.
o Методи на обезболяване– болкоуспокояващите могат да се въвеждат през устата, през венозен съд или през поставен епидурален катетър. Първият път на въвеждане е по-добре да бъде избягван, докато не се възстанови нормалният прием през устата. Изборът на метод за следоперативно обезболяване зависи от вида на използваната за операцията анестезия. Медикаментите се инжектират в епидуралното пространство при наличие на поставен в него катетър, а венозното им приложение се използва след обща анестезия. След първия ден обичайният метод за приемане на болкоуспокояващи е през устата.
o Странични ефекти – за обезболяване след секцио най-често се използват опиатни аналгетици. Те могат да причинят сърбеж, отпуснатост, гадене, подтискане на дишането или запек. В много редки случаи може да се наложи използване на медикаменти за преодоляване на нежеланите реакции. Не попадат в млякото и не предизвикват лекарствена зависимост. Много по-важно е да се чувствате добре и бързо да се възстановите от операцията, отколкото да се притеснявате за настъпването на нежелани странични реакции.
Грижи след изписването на родилката
След изписването от родилно отделение, родилката се поема за наблюдение от общопрактикуващия лекар.
Изпълнение на програма “Майчино здравеопазване”
Целта на програмата е да осигурява нормално протичане на бременността и изхода от нея за майката и плода. Обхващат се бременните и родилките до 45 дни след раждането. Общопрактикуващият лекар осъществява лечебно-диагностична дейност и наблюдение на жените в следродилния период в следната последователност:
- един задължителен преглед в първите 7 дни след раждането;
- между 30-я и 40-я ден след раждането извършва втори преглед на родилката.
Тези прегледи включват:
- общ преглед и измерване на артериалното налягане;
- контрол на възстановяване на матката;
- преглед на млечните жлези, гръдни зърна, количество на отделяната кърма;
- контролна кръвна картина и урина – при показания;
- здравни съвети и обучение по въпросите на кърменето, хигиенни грижи за гърдите и гениталиите.
- при съпътстваща патология общопрактикуващият лекар извършва необходимите изследвания и при нужда отправя искане за консултация или съвместно лечение към съответния специалист.
Общопрактикуващият лекар извършва домашни посещения в следните случаи:
- при повикване от родилката при възникнал здравословен проблем;
- при необходимост от извършване на манипулации в дома на родилката;
Грижи за майката след раждане
През първите дни след вагинално раждане родилките изпитват болки или дискомфорт от различни източници:
- оток на перинеума или кръвонасядане в областта;
- възстановена епизиотомия или разкъсване на влагалище и перинеум;
- болезнени контракции на матката, предимно у многораждали;
- напрежение в гърдите;
- външни хемороиди, запек и разтягане на червата от газове;
- главоболие (след спинална аналгезия);
Тъй като тези “малки” оплаквания могат да разтроят психиката и съня на родилката, добре е адекватно да се обезболяват. Дозите и продължителността на това лечение обикновено не са големи и не се отразяват на детето.
За облекчаване на болката от епизиотомия добър резултат дава поставянето на лед, който намалява отока и облекчава болката. Силна и продължителна болка е показание за грижливо изследване на тази област с добро осветление, защото такава болка често се дължи на голямо кръвонасядане или гноен процес дълбоко във вулвата.
Към 6-та седмица след раждането почти всички органи и системи (с изключение на гръдните жлези) възстановяват предбременното си състояние. Всички рани от вагиналното и цезаровото раждане заздравяват. Медицинските усложнения на бременността – хипертония, диабет и др. изчезват. Менструацията при някои родилки вече може да се възвърне. Към това време е необходимо да се направи лекарски преглед на жената – основен клиничен и гинекологичен. Да се измери кръвното налягане, така най-добре ретроспективно ще може да се установи дали хипертонията е предизвикана от бременността. Високото кръвно налягане изчезва към този срок, но ако е резултат от предшестващи органични заболявания – бъбречни, хипертонична болест и др., остава.
При жени с гестационен диабет се изследват урината и кръвната захар. Въглехидратният баланс може да е бил нарушен от бременността, ако да – той се нормализира, ако е предхождал бременността остава нарушен и след този срок, т. е. диабетът е предхождал бременността, а не е предизвикан от нея.
Прави се пълно изследване на кръвта.
Изследват се гърдите, коремът, перинеумът. Гинекологичното изследване ще покаже какво е състоянието на ръбците от оперативните шевове. Изваждат се конците (полиамидни) от зашиването на влагалището и перинеума, ако е пропуснато да се направи в родилното заведение. Не рядко има случаи на сваляне на конци на втория и третия месец от раждането или при случаен преглед, поради оплаквания от спонтанни болки при полов акт, или при продължаващо, макар и слабо, вагинално кръвотечение.
При прегледа с жената се обсъждат различни въпроси относно бъдещи забременявания, контрацепция. Ако сегашното е завършило неблагополучно или е протекло с патологични отклонения, се обсъжда какви изследвания и диагностични уточнения са необходими, за да се открият и/или лекуват някой състояния (напр. генетични изменения, екстрагенитални заболявания). Обсъждат се и се препоръчват адекватни форми на контрацепция.
Психологически аспект на грижите след раждането
Да се предупредят родилките още в пренаталната консултация, че около 50% от майките в ранния период след раждането (като тези данни са от чуждата литература, у нас по-малко) получават слаба степен на депресия и стават плачливи. Те трябва да бъдат успокоявани, че това състояние трае няколко дни до една седмица. В редки случаи, когато трае повече от 4 дни са нужни съответни лекарства. Около 10% от родилките страдат от по-продължителна депресия, която започва по-късно, през 3 – 4 седмица след раждането и може да продължи няколко седмици.
По-съществени фактори като причина и на двата вида (кратка и продължителна) депресия се сочат:
-спадане на предишното повишено емоционално състояние, непосредствено след раждането;
- дискомфорт в ранния пуерериум;
- умора от недоспиването през време на (нощно) раждане и в първите дни след него;
- страх на майката дали ще има кърма за детето и дали ще може да се справи с грижите за детето си вкъщи;
Изпълнение на програма “Детско здравеопазване”
Общопрактикуващият лекар посещава и извършва обстоен преглед на новороденото дете в първите 24 часа и между 14-я и 20-я ден след изписването му от родилния дом. Запознава се с обменната карта от родилния дом и изисква допълнителна информация от майката за раждането. Интересува се за проблеми с детето в дните, прекарани в родилния дом. При необходимост се свързва с неонатолог за допълнителна информация.
Общопрактикуващият лекар или медицинската сестра, работеща в практиката му, под негов контрол обучава и демонстрира на майката всички манипулации и процедури, свързани с отглеждането и полагането на грижи за новороденото.
Обяснява и разяснява необходимостта от спазване на режим за предпазване от инфекции. До края на първия месец медицинската сестра посещава ежеседмично детето и контролира как майката изпълнява дадените указания за отглеждане на новороденото.
